Надежда за живот
 

По урвите приведени вървяхме…
Подгони ни Животът със остен…
Къде с късмет, къде с усилие, успяхме,
и чакахме Деня си нероден…

При Изгрева Надеждата растеше…
Разнежваше ни милият топлик.
Но буря щом насреща заревеше,
изгубвахме посоките за миг.

Не мърдаха премръзналите пръсти.
Крепеше ни Омраза. Нелюбов!
Закърпвахме разкъсаните части
И тръгвахме отново във галоп…

А щом изчезнеха пред нас мъглите,
разголваха се сини небеса...
Пак тръгвахме да гоним висините
и вярвахме в добрите чудеса…

Намествахме разкъсаните части,
останките от скритата Любов…
И тръгвахме напред след свойте страсти,
намирахме си Идеала нов!

Прославяхме Светлика на небето…
И тичахме да късаме цветя!..
Живота ни такъв бе общо взето,
но не разбрахме, кога отлетя!..