Надежда за обич
688
0
0
Внезапно мрак обгърна моята душа.
А беше ден.
Слънчев и красив, за хората около мен.
Но не и за моята душа.
Усещах само студ и болка.
А имаше вътре и вяра, и надежда.
Напуснали са ме сега.
Дали са тръгнали да търсят любовта.
Дали са тръгнали да търсят моята сродна душа.
И сърцето ми не казва.
А може би са тръгнали към съдбата,
да я помолят да ми по подаде ръка.
Дано да е така,
и те да се върнат с моята сродна душа.
Моята сродна душа която ще ме дари с любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наско кирилов Все права защищены
