Надежда за обич

Внезапно мрак обгърна моята душа.

А беше ден.

Слънчев и красив, за хората около мен.

Но не и за моята душа.

Усещах само студ и болка.

А имаше вътре и вяра, и надежда.

Напуснали са ме сега.

Дали са тръгнали да търсят любовта.

Дали са тръгнали да търсят моята сродна душа.

И сърцето ми не казва.

А може би са тръгнали към съдбата,

да я помолят да ми по подаде ръка.

Дано да е така,

и те да се върнат с моята сродна душа.

Моята сродна душа която ще ме дари с любовта.