НАДЕЖДА ЗА УТРЕ

4 нояб. 2005 г., 01:22

Поэзия

1231 0 2

НАДЕЖДА ЗА УТРЕ

Влетя в живота ми и озари го
със слънчев лъч, с надежди много.
Сама вървя по пясъка и виждам -
морето необятно се бунтува,
събрало пак всемирната ни болка.
И аз съм тук, очакваща пак чудото,
да бъда както другите щастлива,
обичана от теб, а не от него.
Отново двамата да бъдем цяло.

Колко нощи те чаках да дойдеш?
Колко дни, колко мигове кратки?
Завъртя се отново вселената
и дочувам въпросите вечни -
"Кога ще се спреш да мечтаеш
за любови, несрещани нийде?"
Отговарям аз тихичко: "Спри се." -
и очаквам все още чудото!!!!…

О8.2005г.

НАДЕЖДА ЗА УТРЕ

Свързани произведения

Комментарии

Предложения