1 февр. 2008 г., 15:38

Надеждата

1.2K 0 38
Не се страхувай.Не тръгвай неуверен.В живота има толкова беди.Раздирай се.Но винаги наперенОставай.Надеждата крепи!Повикай я.И тя ще отговори.Дори да си затънал до уши.Със думи мъдри ще ти проговори.Усмихвай се на пук.Човек си ти!Повярвай ú.Че вярата в сърцетоединствено с надежда се крепи.И като птица, литнала в полето,към бъдещето светло поеми!Не стой така.Стъпи си на краката.Живота във ръцете си вземи.И като огън болката познатадори и да гори...Ще прегори!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мъдър стих ,Ани-като теб!!..Имах нужда точно от такова окуражавене-благодаря ти,ще си го прочета няколко пъти,дано "влезе" малко от него в мен!
  • Много е хубаво,а и е вярно Наистина,колкото и да ни боли трябва да продължим...А щом надежда има в нас с всичко можем да се справив...
  • Благодаря ви, приятели!
    Обичам ви!
  • Огънят на Поезията да гори вечно в теб,Ани !!!
    Светъл стих.!
  • "И като огън болката позната
    дори и да гори...
    Ще прегори!"Много много ми хареса!!!Пздрави

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...