rudin (Иван Христов)
858 1444
13 нояб. 2009 г., 00:20

Надеждино поле V 

  Поэзия » Оды и поэмы
439 0 4

 


V

Как станало тъй: неусетно
момичето с чипо носле
простило се с своето детство
и своето синьо небе.

И ето я – цвят поднебесен,
с примамливо виещ се стан
със поглед вглъбен и унесен
и везан с мъниста сукман.

Въздишали всички по нея,
по нейния приказен чар
и който я зърнел – немеел,
слепеел пред Божия дар.

С кобилица менци рамила
към извора – с здравец в коси.
Туй изворче давало сила
от свойте целебни води.

Овцете доила додето
кладял чичо Пано огън.
Млекото завирало, ето
бухлато преливало вън.

Присядали те на софрата,
разчупвали хляба от ръж,
молитвата, мляко разлято
и залъкът – сладък, насъщ.

 

( Следва ) 

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??