Надеждино поле V

13 нояб. 2009 г., 00:20

Поэзия » Оды и поэмы

484 0 4

V
Как станало тъй: неусетно
момичето с чипо носле
простило се с своето детство
и своето синьо небе.
И ето я – цвят поднебесен,
с примамливо виещ се стан
със поглед вглъбен и унесен
и везан с мъниста сукман.
Въздишали всички по нея,
по нейния приказен чар
и който я зърнел – немеел, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Надеждино поле V

Искате да прочетете повече?

Предложения