Надникнеш в нечия душа

rudin (Иван Христов)
858 1444

22 авг. 2015 г., 09:52 2015-08-24T09:30:38+03:00

Поэзия » Философская

436 0 4

Надникнеш в нечия душа,

а после дълго там останеш.

Градени кули се рушат

с там-тамен зов за боен танец.

И нов градеж в развалини

на строен замък извисяваш.

От клюки, доноси, сплетни

приведен, вече побеляваш.

Съзнаваш в ден един, че ти

туй темпо трябва да забравиш.

Стрелата, пусната, лети –

застига дивеча в дъбрави.

А ти не можеш да я спреш

(за заден ход нагласа няма)

и нива пърхава ореш

с любов – тъй светла и голяма.

Узрели жънеш класове,

и пот от чело бършеш често –

добрите твои богове

крепят десницата гореща.