Надникнеш в нечия душа
Надникнеш в нечия душа,
а после дълго там останеш.
Градени кули се рушат
с там-тамен зов за боен танец.
И нов градеж в развалини
на строен замък извисяваш.
От клюки, доноси, сплетни
приведен, вече побеляваш.
Съзнаваш в ден един, че ти
туй темпо трябва да забравиш.
Стрелата, пусната, лети –
застига дивеча в дъбрави.
А ти не можеш да я спреш
(за заден ход нагласа няма)
и нива пърхава ореш
с любов – тъй светла и голяма.
Узрели жънеш класове,
и пот от чело бършеш често –
добрите твои богове
крепят десницата гореща.
© Иван Христов All rights reserved.
