Надникнеш в нечия душа,
а после дълго там останеш.
Градени кули се рушат
с там-тамен зов за боен танец.
И нов градеж в развалини
на строен замък извисяваш.
От клюки, доноси, сплетни
приведен, вече побеляваш.
Съзнаваш в ден един, че ти
туй темпо трябва да забравиш.
Стрелата, пусната, лети –
застига дивеча в дъбрави. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up