Наесен
И някъде в премръзналите сънища
на есенно заспали небеса,
в крилете на врабци смутено вълнени,
в пороя от несбъднати неща,
по пътища, безгласно зашумели,
в гърба на непознат забързан ден,
в смеха на другите – свободни, смели,
един миг сътвори, несподелен.
И болката в гърдите ще ти каже,
че търсят те най-верните очи.
Когато всичко друго е миражи,
ранен безчестно, пак си ме спомни.
С дима цигарен нека да приседна
до теб на някой заскрежен перваз.
Когато във сърцето стане ледено,
във него ме пусни да вляза аз.
Под сивите небета ще се спуснем
един към друг, невидими в нощта.
И всяка рана ще лекуваш с устни.
И всичко ще ти кажа с тишина.
Защото този свят е невменяем.
Напразно чакаме да разбере.
Но някой ден, със уморени длани,
ще се достигнем. Чакайте, ръце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
