И някъде в премръзналите сънища
на есенно заспали небеса,
в крилете на врабци смутено вълнени,
в пороя от несбъднати неща,
по пътища, безгласно зашумели,
в гърба на непознат забързан ден,
в смеха на другите – свободни, смели,
един миг сътвори, несподелен.
И болката в гърдите ще ти каже,
че търсят те най-верните очи.
Когато всичко друго е миражи,
ранен безчестно, пак си ме спомни. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация