16 янв. 2011 г., 13:41

Нагоре

629 0 2

 

                               Нагоре

 

                                                        

 Голи                                             Сива

          надежди,                                    усмивка

горчиви                                        по ледени

          послания,                                   пътища,

вери,                                              гладни

              невери                                         обори

и потни                                         и лъскави

           желания                                    сметища

катерят                                        със стража

            по склона                                  от думи,

Охранено                                      дошли

                Щастие -                               от казана -

нагоре,                                           висш

                 нагоре                                   пилотаж      

към трона                                      на безплодна

         Безвластие.                                     Измама...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...