4 мая 2009 г., 12:18

Нахалство 

  Поэзия » Белые стихи
787 0 5

Ти ми скъса душата на две,

като тънка хартия раздра се.

Колко ли време ще ми трябва на мен,

за да слепя всяко късче литнало с теб?

Колко ли струва човешка душа,

щом безпощадно просто я скъса,

или аз съвсем не бива да мисля така,

тя тръгна май с теб доброволно?

Аз обаче съм все така раздвоена,

мисля, че пак ще си върна душичката цяла,

не искам да хуква след всеки вандал,

нахлул в нея, карайки я безумно да страда.

Ей, да си ми върнеш душата,

нито те искам, нито желая, крадецо,

тя си е моя и аз преценявам

кой ще я ползва, самозванецо клети!!!

© Камелия Кацарска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??