4 мая 2009 г., 12:18

Нахалство

1.2K 0 5

Ти ми скъса душата на две,

като тънка хартия раздра се.

Колко ли време ще ми трябва на мен,

за да слепя всяко късче литнало с теб?

Колко ли струва човешка душа,

щом безпощадно просто я скъса,

или аз съвсем не бива да мисля така,

тя тръгна май с теб доброволно?

Аз обаче съм все така раздвоена,

мисля, че пак ще си върна душичката цяла,

не искам да хуква след всеки вандал,

нахлул в нея, карайки я безумно да страда.

Ей, да си ми върнеш душата,

нито те искам, нито желая, крадецо,

тя си е моя и аз преценявам

кой ще я ползва, самозванецо клети!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камелия Кацарска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...