Нахалство
Ти ми скъса душата на две,
като тънка хартия раздра се.
Колко ли време ще ми трябва на мен,
за да слепя всяко късче литнало с теб?
Колко ли струва човешка душа,
щом безпощадно просто я скъса,
или аз съвсем не бива да мисля така,
тя тръгна май с теб доброволно?
Аз обаче съм все така раздвоена,
мисля, че пак ще си върна душичката цяла,
не искам да хуква след всеки вандал,
нахлул в нея, карайки я безумно да страда.
Ей, да си ми върнеш душата,
нито те искам, нито желая, крадецо,
тя си е моя и аз преценявам
кой ще я ползва, самозванецо клети!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Кацарска Всички права запазени
