14 апр. 2019 г., 10:00

Наивно

930 1 0

Не искам да съм твоите

петък вечери,

пропити с алкохол

и с цигарен дим....

Сред тълпа от непознати

и думи неизречени

на маса с празни чаши

с теб да си мълчим.

Не искам да рисувам

по лицето си

с тежък грим...

Заради чуждите усмивки

да танцувам

под изкуствените

светлини.

Искам да съм твоите

неделни сутрини,

ухаещи на лек парфюм

и на кафе...

Сред купчина от дрехи

и възглавници

да се сгуша в теб

като дете.

Искам да рисувам

с пръсти по стъклото

сърчица.

Заради твоята усмивка

да танцувам,

за теб да съм една.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...