Не искам да съм твоите
петък вечери,
пропити с алкохол
и с цигарен дим....
Сред тълпа от непознати
и думи неизречени
на маса с празни чаши
с теб да си мълчим.
Не искам да рисувам
по лицето си
с тежък грим...
Заради чуждите усмивки
да танцувам
под изкуствените
светлини.
Искам да съм твоите
неделни сутрини,
ухаещи на лек парфюм
и на кафе...
Сред купчина от дрехи
и възглавници
да се сгуша в теб
като дете.
Искам да рисувам
с пръсти по стъклото
сърчица.
Заради твоята усмивка
да танцувам,
за теб да съм една.
© Ваня Йорданова Всички права запазени