И ето краят дойде!

Тя взе своето, ти - не!

Каква е поуката от стореното?

Защо все трябваше да е измолено То?

Лъчите на слънцето влизат тук 

в моя объркан свят, на болка и студ.

Надявам се да изгорят спомена,

но в момента си виждам само помена.

Лято е – живина навред струи.

Дали да не опитам порочно? Само тях да ги боли!

Защо натам отивам ли? Съдници ли ще ми бъдете?

Казват „Само господ може да ме съди!“, а вяра нямат!?

„Каквото сам си направи човек, никой друг не може!“

Поздравления тогава за мен и за моето празно ложе.

Това е историята на един невеж джентълмен с упадащ морал,

толкова голям глупак, колкото никой друг във Вселената не е видял.