И ето краят дойде!
Тя взе своето, ти - не!
Каква е поуката от стореното?
Защо все трябваше да е измолено То?
Лъчите на слънцето влизат тук
в моя объркан свят, на болка и студ.
Надявам се да изгорят спомена,
но в момента си виждам само помена.
Лято е – живина навред струи.
Дали да не опитам порочно? Само тях да ги боли!
Защо натам отивам ли? Съдници ли ще ми бъдете?
Казват „Само господ може да ме съди!“, а вяра нямат!? ...