Най-големият глупак на вселената
И ето краят дойде!
Тя взе своето, ти - не!
Каква е поуката от стореното?
Защо все трябваше да е измолено То?
Лъчите на слънцето влизат тук
в моя объркан свят, на болка и студ.
Надявам се да изгорят спомена,
но в момента си виждам само помена.
Лято е – живина навред струи.
Дали да не опитам порочно? Само тях да ги боли!
Защо натам отивам ли? Съдници ли ще ми бъдете?
Казват „Само господ може да ме съди!“, а вяра нямат!?
„Каквото сам си направи човек, никой друг не може!“
Поздравления тогава за мен и за моето празно ложе.
Това е историята на един невеж джентълмен с упадащ морал,
толкова голям глупак, колкото никой друг във Вселената не е видял.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дан Дан Всички права запазени
