13 нояб. 2009 г., 00:21

Най-красивият ми стих

1.2K 0 12

Пред мен е най-красивият ми стих,

донесен ми в подарък от съдбата

с реалността, в която сам се скрих,

за да ни слива във едно ръката.

Със теб ще дирим цветове в дъгата,

ще бъдем в снимката на този свят,

летейки, ще се губим в небесата

и ще сме цяло, без да търсим враг.

Аз ще се крия, ти ще ме откриваш,

аз ще те паля, ти ще ме гориш,

в съня ще бъда нощем, щом заспиваш,

но винаги за мене ще цъфтиш.

Ще бъда пролет, ти ще бъдеш зима,

ще ставаш юни, аз ще ставам март,

но ще ни свързва общата ни рима

и, щом е нужно, ще се пишем пак.

Пред мен е най-красивият ми стих,

изпратен ми в подарък от съдбата,

но той ли - мен, аз - него ли открих,

че вече сам е страшно за душата.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....