13 nov 2009, 0:21

Най-красивият ми стих

1.2K 0 12

Пред мен е най-красивият ми стих,

донесен ми в подарък от съдбата

с реалността, в която сам се скрих,

за да ни слива във едно ръката.

Със теб ще дирим цветове в дъгата,

ще бъдем в снимката на този свят,

летейки, ще се губим в небесата

и ще сме цяло, без да търсим враг.

Аз ще се крия, ти ще ме откриваш,

аз ще те паля, ти ще ме гориш,

в съня ще бъда нощем, щом заспиваш,

но винаги за мене ще цъфтиш.

Ще бъда пролет, ти ще бъдеш зима,

ще ставаш юни, аз ще ставам март,

но ще ни свързва общата ни рима

и, щом е нужно, ще се пишем пак.

Пред мен е най-красивият ми стих,

изпратен ми в подарък от съдбата,

но той ли - мен, аз - него ли открих,

че вече сам е страшно за душата.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...