Пред мен е най-красивият ми стих,
донесен ми в подарък от съдбата
с реалността, в която сам се скрих,
за да ни слива във едно ръката.
Със теб ще дирим цветове в дъгата,
ще бъдем в снимката на този свят,
летейки, ще се губим в небесата
и ще сме цяло, без да търсим враг.
Аз ще се крия, ти ще ме откриваш,
аз ще те паля, ти ще ме гориш,
в съня ще бъда нощем, щом заспиваш,
но винаги за мене ще цъфтиш.
Ще бъда пролет, ти ще бъдеш зима,
ще ставаш юни, аз ще ставам март,
но ще ни свързва общата ни рима
и, щом е нужно, ще се пишем пак.
Пред мен е най-красивият ми стих,
изпратен ми в подарък от съдбата,
но той ли - мен, аз - него ли открих,
че вече сам е страшно за душата.
© Веселин Веселинов Todos los derechos reservados