НАКАЗАНА

Знаеш ли, прегръщаш мъртво тяло.

Тихо сърце, няма душа.

Не усещаш ли как дълго е изстивало?

Безчувствено, сиво като скала.

Ако търсиш любовта, върви си!

Мъртвите не обичат без сърца.

А неговото се е пръснало вече,

не можеш го събра.

Не гали демона с бели крила,

не знаеш каква майка го е родила.

Да беше жив, не би познал

твойте сияния, твоята сила.

Защо го обичаш – той те предаде!

Отне ти най-скъпото, лиши те от душа.

Открадна я, отнесе я със себе си долу.

И ти ли желаеш да счупиш крила?

Върви си, пазителке чиста и добра!

Вътре във теб няма място за демон.

Тръгвай си, наказана си и без това

да се скиташ и луташ по тази земя.