Наказана
НАКАЗАНА
Знаеш ли, прегръщаш мъртво тяло.
Тихо сърце, няма душа.
Не усещаш ли как дълго е изстивало?
Безчувствено, сиво като скала.
Ако търсиш любовта, върви си!
Мъртвите не обичат без сърца.
А неговото се е пръснало вече,
не можеш го събра.
Не гали демона с бели крила,
не знаеш каква майка го е родила.
Да беше жив, не би познал
твойте сияния, твоята сила.
Защо го обичаш – той те предаде!
Отне ти най-скъпото, лиши те от душа.
Открадна я, отнесе я със себе си долу.
И ти ли желаеш да счупиш крила?
Върви си, пазителке чиста и добра!
Вътре във теб няма място за демон.
Тръгвай си, наказана си и без това
да се скиташ и луташ по тази земя.
© Габи Кожухарова All rights reserved.
