Защо съм толкова ядосана,
ядосана на себе си сега!?
Вървя на някъде без цел и без посока!
Копнеейки аз за човешки истини,
които мога със ръката да докосна!!!
Със устните да ги изричам и нежно,
нежно да се вричам!!!
Запълвам празнотата с предмети,
мечтая... да те видя пак!
Дали отново ще се сбъдне,
желание извиращо от страст!?
Сърцето пак е тъжно, плаче, сковано е ...