Защо съм толкова ядосана,

            ядосана на себе си сега!?

Вървя на някъде без цел и без посока!

Копнеейки  аз за човешки истини,

            които мога със ръката да докосна!!!

Със устните да ги изричам и нежно,

            нежно да се вричам!!!

Запълвам празнотата с предмети,

           мечтая... да те видя пак!

Дали отново ще се сбъдне,

           желание извиращо от страст!?

Сърцето пак е тъжно, плаче, сковано е

от болка и нега, умът, разбира той обаче,

          нищожни са желания това!!!

          Но... чувствата не мога да ги спра!!!

И мислено към тебе аз вървя!

И мислено отново аз те срещам!

И мислено желания и страст,

пак мислено отново те се случват!

И питам се отново аз сега: Защо?

Пак влагам чувства и то във невъзможните неща?

Каква е таз любов която нося към теб и твойто същество?

Защо отново се наказвам, наказана да ходя по Света!?