Накрай света

10 июн. 2011 г., 11:50

Поэзия » Философская

580 0 8

Накрай света, където спят лалетата,

а дъбовете са полегнали подпрени,

където падат непрекъснато комети

и можеш да разплискаш шепа време...

Там точно е пристанището на душите.

С последен дъх - като пред пъпна връв –

те впиват погледи и мътни са очите им.

Там обновяват уморената си кръв...

Там залезите върху синьото полазват,

а то кокори се и ловко като локва

опръсква дрехите и бърза да разказва

за дни, които теглят като котви,

за залези, за прошка и прераждане

и съвестта ти побелява като цвете.

Водата тук е цяр – души присажда.

Накрай света е близо – във сърцето ти.