Накъде...?!

Накъде...?!

Не... Не ме моли да остана...

С теб се чувствам сама...

Тялом си тук, но духом те няма...

Ти си далеч, а не тук и сега...

Да ти кажа ли, че ме нарани?!

Не мисля...! Ти сам го разбра...

Но съжаляваш ли...?!

Май не е така?!?

Дори и да ме боли...

Няма начин да остана... разбери!

Защо да страдам всеки ден...?!

Ти си толкова далеч от мен...!

И въпреки всичко, което направи...

Въпреки безбройните лъжи...

Пак нещо ме възпира,

пак нещо крещи: "Остани!".

Дали любов е това?!

Дали просто една безкрайна игра...?!

Защо продължавам да бягам...?

До къде ще стигна така?!

Лутам се денем и нощем...

Лутам се из мрак и тъма...

Имам ли време да те чакам още...?!?

Или напред да продължа сама...?!