Накъде...?!
Не... Не ме моли да остана...
С теб се чувствам сама...
Тялом си тук, но духом те няма...
Ти си далеч, а не тук и сега...
Да ти кажа ли, че ме нарани?!
Не мисля...! Ти сам го разбра...
Но съжаляваш ли...?!
Май не е така?!?
Дори и да ме боли...
Няма начин да остана... разбери!
Защо да страдам всеки ден...?!
Ти си толкова далеч от мен...!
И въпреки всичко, което направи...
Въпреки безбройните лъжи...
Пак нещо ме възпира,
пак нещо крещи: "Остани!".
Дали любов е това?!
Дали просто една безкрайна игра...?!
Защо продължавам да бягам...?
До къде ще стигна така?!
Лутам се денем и нощем...
Лутам се из мрак и тъма...
Имам ли време да те чакам още...?!?
Или напред да продължа сама...?!
© Ралица Георгиева Всички права запазени