Накъсаха се листите...
Накъсаха се листите,
одраскани със спомени по теб.
Със мен живееш, а за мене не е истина,
че теб те има и си вътре в мен.
Отричам я,
от нея често боли...
От истината не остават загадки,
или подли лъжи със догадки...
Искаш ли ме както преди?
Или ще си тръгнеш без угризения пак?
Обичаш ли ме все така... някак си истински,
или всичко е фалш и суета?
Ще потъне в мъгла нашето минало,
нищо, че продължава и сега...
Не, това не са измислици,
а останки от мене... обичащата те наистина...
24.02.2009 година
одраскани със спомени по теб.
Със мен живееш, а за мене не е истина,
че теб те има и си вътре в мен.
Отричам я,
от нея често боли...
От истината не остават загадки,
или подли лъжи със догадки...
Искаш ли ме както преди?
Или ще си тръгнеш без угризения пак?
Обичаш ли ме все така... някак си истински,
или всичко е фалш и суета?
Ще потъне в мъгла нашето минало,
нищо, че продължава и сега...
Не, това не са измислици,
а останки от мене... обичащата те наистина...
24.02.2009 година
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
