Накъсаха се листите,
одраскани със спомени по теб.
Със мен живееш, а за мене не е истина,
че теб те има и си вътре в мен.
Отричам я,
от нея често боли...
От истината не остават загадки,
или подли лъжи със догадки...
Искаш ли ме както преди?
Или ще си тръгнеш без угризения пак?
Обичаш ли ме все така... някак си истински,
или всичко е фалш и суета? ...