Налей ми, кръчмарю!...
Налей ми, кръчмарю!...
Люта ракия налей ми, кръчмарю,
налей ми да пия сега!...
Че рана от мисъл в мен се отваря,
че жалък съм роб на жена!...
Налей ми да пия - докрай да забравя
за тая Любов на света,
най-грешната, даже от Ада по-черна,
по-черна от Адска сълза!...
Люта ракия налей ми, кръчмарю,
налей ми да пия докрай,
за себе си даже аз да забравя,
за нея и нашия Рай!...
Налей ми да пия, че грешник съм жалък,
аз любя жената на брат,
Налей ми! От чашата даже по-малък,
във нея - удавен от срам!...
Люта ракия налей ми, кръчмарю,
налей ми да пия сега!...
Че рана от мисъл в мен се отваря,
че жалък съм роб на жена!...
Налей ми да пия - докрай да забравя
за тая Любов на света,
най-грешната, даже от Ада по-черна,
по-черна от Адска сълза!...
Люта ракия налей ми, кръчмарю,
налей ми да пия докрай,
за себе си даже аз да забравя,
за нея и нашия Рай!...
Налей ми да пия, че грешник съм жалък,
аз любя жената на брат,
Налей ми! От чашата даже по-малък,
във нея - удавен от срам!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Георгиева Все права защищены
