Aug 5, 2008, 10:18 AM

Налей ми, кръчмарю!...

  Poetry » Love
1.9K 0 33
          Налей ми, кръчмарю!...

Люта ракия  налей ми,  кръчмарю,
налей ми да пия сега!...
Че рана от мисъл в мен се отваря,
че жалък съм роб на жена!...

Налей ми да пия - докрай да забравя
за тая Любов на света,
най-грешната, даже от Ада по-черна,
по-черна от Адска сълза!...

Люта ракия налей ми, кръчмарю,
налей ми да пия докрай,
за себе си даже аз да забравя,
за нея и нашия Рай!...

Налей ми да пия, че грешник съм жалък,
аз любя жената на брат,
Налей ми! От чашата даже по-малък,
във нея - удавен от срам!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...