Нали бе глух – как чу ридаеща камбана
Нали бе глух – как чу ридаеща камбана
…А ти не беше се обаждал
и бе мълчал, тъй както аз.
Сега – тъй тъжен и брадясал,
представям си, седиш у вас.
А всеки другия бе уверявал,
че и смъртта си даже, би му известил,
а ти, ръка за хляба си протягал,
приятелю, днес би ли ми простил?!
…Брате, за глада не се разказва –
нейде... някой…залък ще откъсне.
Кога сърцето се от студ сковава –
приятелят ти, в пулса ще се вмъкне...
и душата му, ако (макар и лято)
вледени се, и тъгата там се застоява;
спомни птици две, летели в ято…
знай – едната птица, друга призовава.
Дойде!...Прощавай – в мене е студено…
Нали бе глух, как чу ридаеща камбана?!
Казваш - вън е заледено..,
а как е топло, когато мръзнат Двама!
Ренета Първанова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
Много хубаво
