Монша (Дилян Дончев)
12 7

Отправить сообщение пользователю

Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!

Закрыть

Намали Скоростта 

Изплашен поглед, тупкащо сърце...
Колата профуча с бясна скорост...
Кръв по паважа, молещи ръце...
Убиецът излетя, взел живот със свойта ярост...

Кървав некролог в траур на вратата спи.
На шестнайсет пишеше под снимката засмяна...
Момче със красиви, светещи очи... 
Завинаги заспало.

А убиеца във вестника го писаха...
На двайсет само... пиян е бил...
Уплашил се, избягал... 
А колата в дерето близко изоставил...

Драмата така човешка, 
останала безнаказано забравена...
Че от алкохола станала е тази грешка, 
така и никой не признал е...

А туй, че на паважа кръвта е още прясна...
За туй, че във младост живота си отишъл...
Няма нивга да се съди... туй било небивала погрешка...
Да пийнеш чашка, после втора...  Ех, че то било човешко.
А да не можеш да удържиш оназ спасителна спирачка?!!

Но каквото е такова... ний нали сме живи...
Живота продължавал... 
А онуй усмихнато момче светът 
от некролога ще наглежда... 
и може би ще се радва, че станала е таз
човешка грешка... 
С единствената мисъл,
че спасена е от светът ни озверял от егоизъм...

© Дилян Дончев Все права защищены

Комментарии

• KrIsEtY (Кристина Димитрова)

  2007-10-11T15:36:58+03:00
  Браво Дидко страхотно е!!!Много смислено!!!!
• Bonic (Богдан Николов)

  2007-10-09T16:11:12+03:00
  Нямам думи...
• mariniki (Магдалена Костадинова)

  2007-10-09T16:08:33+03:00
  Тъжно до безнадежност!
  Но да бъде светлина!
  С обич.
• аннавлад (Анна Дюлгерова)

  2007-10-09T13:43:29+03:00
  Много тъжен стих!
• malinka_loves_miro (Петя Боянова)

  2007-10-09T09:25:00+03:00
  Много тъжно ,но това е реалността !Няма как нещо да се промени около нас ,след като самите ние не го искаме и самите ние не се променяме !