Намали Скоростта
Изплашен поглед, тупкащо сърце...
Колата профуча с бясна скорост...
Кръв по паважа, молещи ръце...
Убиецът излетя, взел живот със свойта ярост...
Кървав некролог в траур на вратата спи.
На шестнайсет пишеше под снимката засмяна...
Момче със красиви, светещи очи...
Завинаги заспало.
А убиеца във вестника го писаха...
На двайсет само... пиян е бил...
Уплашил се, избягал...
А колата в дерето близко изоставил...
Драмата така човешка,
останала безнаказано забравена...
Че от алкохола станала е тази грешка,
така и никой не признал е...
А туй, че на паважа кръвта е още прясна...
За туй, че във младост живота си отишъл...
Няма нивга да се съди... туй било небивала погрешка...
Да пийнеш чашка, после втора... Ех, че то било човешко.
А да не можеш да удържиш оназ спасителна спирачка?!!
Но каквото е такова... ний нали сме живи...
Живота продължавал...
А онуй усмихнато момче светът
от некролога ще наглежда...
и може би ще се радва, че станала е таз
човешка грешка...
С единствената мисъл,
че спасена е от светът ни озверял от егоизъм...
© Дилян Дончев All rights reserved.
