22 июл. 2016 г., 22:00

Намери ме случайно

599 2 2

Щастие открих със теб,
ти си моята мечта,
разтопи сърцето ми от лед,
съдбата така пожела.
Как ме срещна и как така стана
прегърна ме с ръцете си двете
и пожела с теб да остана.
Ти ме откъсна като цвете
от градината сива,
целуна всяка рана
и опитоми душата ми дива.
 

Сега в мен бушуват чувства
истински,
непонятни,
в очите блестят искри.
Подреди вселените необятни,
криещи се в мен дори.
Събра звездите
една по една,
научи ми мечтите
и те са наши сега.

 

Кой те прати в живота ми не зная
и как проби си лесно пътя там,
но с теб времето спира
и съм в рая,
щастие какво е вече знам.
Разбрах, че не са нужни месеци,
за да обикнеш
и не са нужни години,
за да свикнеш.
А когато те видях с усмивка на лице,
чакайки на първата ни среща,
разбрах, че тя ще стопля моето сърце,
докато ти си насреща.

 

Ти ми показа-
суеверия няма,
нищо не е случайно
и сива котка мине ли ти път-
на любов е.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...