Щастие открих със теб,
ти си моята мечта,
разтопи сърцето ми от лед,
съдбата така пожела.
Как ме срещна и как така стана
прегърна ме с ръцете си двете
и пожела с теб да остана.
Ти ме откъсна като цвете
от градината сива,
целуна всяка рана
и опитоми душата ми дива.
Сега в мен бушуват чувства
истински,
непонятни,
в очите блестят искри.
Подреди вселените необятни,
криещи се в мен дори.
Събра звездите
една по една,
научи ми мечтите
и те са наши сега.
Кой те прати в живота ми не зная
и как проби си лесно пътя там,
но с теб времето спира
и съм в рая,
щастие какво е вече знам.
Разбрах, че не са нужни месеци,
за да обикнеш
и не са нужни години,
за да свикнеш.
А когато те видях с усмивка на лице,
чакайки на първата ни среща,
разбрах, че тя ще стопля моето сърце,
докато ти си насреща.
Ти ми показа-
суеверия няма,
нищо не е случайно
и сива котка мине ли ти път-
на любов е.
© Елена All rights reserved.