НАМЕРИЛА

11 июл. 2007 г., 08:39

Поэзия

804 0 0

На Добромира
Живот без дъх, отчаян,
и таен мъничък копнеж.
Очи изплакали безкрая
и очертали твоето лице.
И бързо литва смях в звездите,
и тучните поля звънят.
От болка, омагьосан дракон
лети, изпивайки дъжда.
Тече поточе буйно
и блъска уморено то пръстта,
търси своята утеха морно, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

НАМЕРИЛА

Искате да прочетете повече?

Предложения