22 февр. 2022 г., 08:57

Наниз от тъжовни рими 

  Поэзия » Любовная
526 7 15

 

Дъждът със сребърни карфици

в очите ми забива гнет.

Изпращам прелетните птици,

с носталгия по теб обзет!

Мълчи луната, ожалена,

покрита с облачен воал.

Руши се всичко мигновено,

и сякаш, че не съм живял!

Откривам скритото в ръмежа.

Надявам се да е добро.

Сълзите тънковласа мрежа

прикрива с водно болеро...

И нито шапки, ни омбрели

ни пазят от пороя див,

а снимките ни избелели

остават в прашния статив!

И общата ни алегория,

и нашето съвместно “да”,

заприщи делникът в затвора

с лъжливата си свобода.

Отсъстват думите „любими“.

Расте раздялата, обръгва.

И в наниз от тъжовни рими

накрая обичта си тръгва!

 

 

18.02.2021 г.

 

Из "Пътник през Рая"

 

© Владислав Недялков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??