8 июл. 2014 г., 19:41  

Написано

434 0 2

Написах цял роман за любовта си,
описах всичко, както е било
аз разговарях само с Съвестта си,
и съм изправен с вдигнато чело.

Там казвам ясно и тук ще повторя,
че в трудните пътеки съм вървял,
душманите си исках да оборя,
да кажа как и колко съм удпял.

И стихове аз от тогава пиша,
потресен бях от първата  любов!
Момчешките си мъки там описах,
за изпитанията бях готов!

И трябваше години да изминат,
пак да се срещна с първата любов!
Очакаха  сърцата да изстинат,
но  гаси   ли  се пожар със огън нов!
 08.07. 2014г. Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...