8 июл. 2014 г., 19:41  

Написано

432 0 2

Написах цял роман за любовта си,
описах всичко, както е било
аз разговарях само с Съвестта си,
и съм изправен с вдигнато чело.

Там казвам ясно и тук ще повторя,
че в трудните пътеки съм вървял,
душманите си исках да оборя,
да кажа как и колко съм удпял.

И стихове аз от тогава пиша,
потресен бях от първата  любов!
Момчешките си мъки там описах,
за изпитанията бях готов!

И трябваше години да изминат,
пак да се срещна с първата любов!
Очакаха  сърцата да изстинат,
но  гаси   ли  се пожар със огън нов!
 08.07. 2014г. Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...