Jul 8, 2014, 7:41 PM  

Написано

  Poetry » Other
428 0 2

Написах цял роман за любовта си,
описах всичко, както е било
аз разговарях само с Съвестта си,
и съм изправен с вдигнато чело.

Там казвам ясно и тук ще повторя,
че в трудните пътеки съм вървял,
душманите си исках да оборя,
да кажа как и колко съм удпял.

И стихове аз от тогава пиша,
потресен бях от първата  любов!
Момчешките си мъки там описах,
за изпитанията бях готов!

И трябваше години да изминат,
пак да се срещна с първата любов!
Очакаха  сърцата да изстинат,
но  гаси   ли  се пожар със огън нов!
 08.07. 2014г. Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...