С пречупено крило ще те намеря,
защото искам с тебе да летя.
Ще ме боли, но няма да треперя
когато следвам своята мечта.
Въпреки житейските патрони
и бурите от чужди страхове,
напук на гравитиращи закони,
сбъдването само ще ме спре.
Не съм се клел, но зная, ще успея!
Наказан ще е който ме рани.
Аз с болката умея да живея,
по-силен съм когато ме боли.
С теб ще съм, защото го желая!
Малко само още потърпи,
моя неусмихната България,
че с едно крило, по-трудно се лети.
Раната ли? Тя ще се калцира.
Белегът за други ще личи.
Родината в мечтите се побира.
Пусни я и във свойте също ти!
© Валентин Йорданов Все права защищены