4 июл. 2014 г., 14:53

Направих любовта на прах

500 0 0

Боли ме, че така свърши всичко между нас,

боли ме да знам че съм виновна само аз!

Лъгах те много пъти, невярна ти бях,

сега съжалявам, че всичко пропилях!

 

Съжалявам, че всеки път когато с тебе се целувах,

казвах ти че те обичам, но само се преструвах.

Постоянно те дразнех, правех го напук,

и когато бях с тебе, си мислех все за друг.

 

Не бях добра, сега го разбирам,

как да ти се извиня, думи не намирам.

Сега в моите очи си само ти,

знам че е късно, но моля те... Прости!

 

Сега искам пак да си те върна,

пак да си до мен и пак да те прегърна.

Но защо по-рано не се осъзнах,

знам, късно е вече, направих любовта на прах.

                      КАКВА ГЛУПАЧКА САМО БЯХ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Йолова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....