НАПРАЗНИ ОЧАКВАНИЯ
Напразно справедливост чака,
дорде се лута сляпо в мрака…
Надяна демократични одежди,
изтъкани с напразни надежди…
Излезе от тъмното в тунела,
но земята цялата е посивела…
Превърната е във бунище –
без пристан и спасително летище…
Гърмят мини, бомби, пистолети –
кръжат хеликоптери и вертолети…
Така и не намери път към рая –
затуй се скри отново в тъмна стая,
останал без кураж и смелост
превърна се във вкаменелост…
© Лиляна Благоева Андреева Все права защищены