Напред, назад...
Напред, назад се люшкам във годините.
Във спомените, сгушени в главата.
А те като отминали лета и зими са,
ту стоплят, ту смразяват ми душата.
Напред, назад пътуват мойте пътища.
От вчера и до утре, няма минало.
И сбъдването чакат всички сънища,
които през главата ми преминаха.
Напред, назад. Това ли е посоката?
Избрана от сърцето, от душата.
За мен – Напред. Там вече светло е.
Назад оставих само пустотата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Костов Все права защищены
- аплодисменти!!!