Напред, назад се люшкам във годините.
Във спомените, сгушени в главата.
А те като отминали лета и зими са,
ту стоплят, ту смразяват ми душата.
Напред, назад пътуват мойте пътища.
От вчера и до утре, няма минало.
И сбъдването чакат всички сънища,
които през главата ми преминаха.
Напред, назад. Това ли е посоката?
Избрана от сърцето, от душата.
За мен – Напред. Там вече светло е.
Назад оставих само пустотата.
© Христо Костов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
- аплодисменти!!!