Дъх на пиянство в стъклени очи
духът посивял
наранен
Поглеждам и потъвам в кристални мисли
пленени в гъста мъгла от сатен
Ти не трепваш от ледения полъх
а по кожата ти следи от целувки и цигарен дим танцуват
в нюанси на страст
И ме поглеждаш
като буря в ясен ден
наранен
Безкрайни мечти с черна точка в средата
а ние
двама
преплели сълзи в горещата им сянка
с посинели вени
и устни с вкус на водка
горчи
Думите плуват в тихи вселени
Страдаме
без значение
Две души облечени в студ
наранени
© Харпия Все права защищены