Нарекох си...
Нарекох си съня живот,
потекоха във мен рекички,
и ето че съм вече Бог,
на себе си, на всичко.
Това е да си шия свят,
а плачейки ще бъда никой,
да нося във сърцето хляб,
обичай ме и ти, обичай.
Страхотно е, витая тук
в небето си и няма бездна,
такъв съм, безвъзвратно друг
и слънцето до мен си легна...
Че нарекох си съня живот,
потекоха във мен рекички,
ти рисувай си дъга - любов,
не падай никога, не падай ничком!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Аз Все права защищены
