Нарекох си...
Нарекох си съня живот,
потекоха във мен рекички,
и ето че съм вече Бог,
на себе си, на всичко.
Това е да си шия свят,
а плачейки ще бъда никой,
да нося във сърцето хляб,
обичай ме и ти, обичай.
Страхотно е, витая тук
в небето си и няма бездна,
такъв съм, безвъзвратно друг
и слънцето до мен си легна...
Че нарекох си съня живот,
потекоха във мен рекички,
ти рисувай си дъга - любов,
не падай никога, не падай ничком!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
