1 июн. 2015 г., 00:02

Насаме със себе си

672 1 1

А САМЕ СЪС СЕБЕ СИ №2

                /поема/  

2//.       Навсякъде ли по земята,

 

се срещат хора като нас,

 

които всекиго премятат,

 

и дебнат своя кобен час?

 

 

 

И с лакти пътя си прокарват,

 

докато нейде се  качат

 

и след това ти пръст показват,

 

доде съвсем се провалят.

 

 

 

И хванат ли се на хорото,

 

започват жадно да крадат,

 

забравят времето си  кротко

 

и гледат да си отмъстят!

 

 

 

Не се нуждаят от системи,

 

от законност и от ред…

 

Тук никой риска не поема

 

а чака само той... рушвет.

 

 

 

И всеки, който е пред тебе,

 

на  мушката ти все стои…

 

Научен си така от бебе,

 

и то до гроба в теб стои!

 

 

 

И със годините пораства.

 

От вътре злото те яде.

 

И цял живот над тебе властва

 

и от душата ти краде!

 

 

 

За другите страни не зная,

 

живеят ли пороци там,

 

аз мога само да гадая...

 

Но за на`ште ме е срам!

 

 

 

Осъждам нравите балкански,

 

и за това, че няма ред,

 

за нищо, че пищиме кански,

 

и че не гледаме напред!

 

 

 

Че чакаме какво ще стане…

 

А ние се въртим във кръг.

 

Акъла тук - не е имане,

 

а добротата е - недъг!

 

 

 

О, грубостта е с пълна сила!

 

Съвестта е под тезгях!

 

Честта ни нейде се е скрила…

 

А лъжата не е грях.

 

 

 

От туй, за да се отървем

 

ни трябва време и акъл.

 

А инак, дявол да го вземе,

 

ще си останем в света зъл.




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За съжаление се срещат такива хора навсякъде по света и на всяка крачка. Поздраления за стихчето!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...