1 jun 2015, 0:02

Насаме със себе си

  Poesía » Civil
668 1 1

А САМЕ СЪС СЕБЕ СИ №2

                /поема/  

2//.       Навсякъде ли по земята,

 

се срещат хора като нас,

 

които всекиго премятат,

 

и дебнат своя кобен час?

 

 

 

И с лакти пътя си прокарват,

 

докато нейде се  качат

 

и след това ти пръст показват,

 

доде съвсем се провалят.

 

 

 

И хванат ли се на хорото,

 

започват жадно да крадат,

 

забравят времето си  кротко

 

и гледат да си отмъстят!

 

 

 

Не се нуждаят от системи,

 

от законност и от ред…

 

Тук никой риска не поема

 

а чака само той... рушвет.

 

 

 

И всеки, който е пред тебе,

 

на  мушката ти все стои…

 

Научен си така от бебе,

 

и то до гроба в теб стои!

 

 

 

И със годините пораства.

 

От вътре злото те яде.

 

И цял живот над тебе властва

 

и от душата ти краде!

 

 

 

За другите страни не зная,

 

живеят ли пороци там,

 

аз мога само да гадая...

 

Но за на`ште ме е срам!

 

 

 

Осъждам нравите балкански,

 

и за това, че няма ред,

 

за нищо, че пищиме кански,

 

и че не гледаме напред!

 

 

 

Че чакаме какво ще стане…

 

А ние се въртим във кръг.

 

Акъла тук - не е имане,

 

а добротата е - недъг!

 

 

 

О, грубостта е с пълна сила!

 

Съвестта е под тезгях!

 

Честта ни нейде се е скрила…

 

А лъжата не е грях.

 

 

 

От туй, за да се отървем

 

ни трябва време и акъл.

 

А инак, дявол да го вземе,

 

ще си останем в света зъл.




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За съжаление се срещат такива хора навсякъде по света и на всяка крачка. Поздраления за стихчето!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...