Ilis (Алина Стоянова)
113 3581
27 нояб. 2012 г., 10:57

Насаме със Слънцето 

  Поэзия
847 0 8

НАСАМЕ  СЪС  СЛЪНЦЕТО

 

Подаряваш  със шепи  живот.

Неуморно, пословично, щедро.

Твойта църква си няма  синод.

Твоят храм е небето ти ведро.

 

Имаш стаж, ала кой ще го сметне

във сияния и във фотони?

И имането ти е безчетно -

трупаш залези златни зад склона.

 

Трубадуре, художнико древен,

романтик си, та чак до ядрото!

Твоят Изгрев в усмивките грее -

тъй човеците бранят Доброто.

 

Но понякога виждам как триеш

с бяло облаче топла сълзица.

Трудно, Слънце, тъгата ще скриеш

с разтопената лава в зениците.

 

Сподели съкровената тайна.

Знам, Любов е! Досеща се всеки.

Твойта обич познавам „незнайна“.

Тя за тебе рисува пътеки...

 

И лицето ù бяло сияе,

озарено от твойто изкуство.

По закон сам Бог с вас си играе

на раздяла и светещи чувства.

© Алина Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??